Dumite-BG – онлайн речник за българския език

министърче

[miˈnis.tɐr.t͡ʃɛ]

министърче значение:

Какво е министърче? Дете, което играе ролята на министър в пиеса или игра; син на министър.

1. (пряко) Дете, което играе ролята на министър в пиеса или игра; син на министър.
2. (преносно) Иронично или пренебрежително название за министър, когото говорещият смята за незначителен, некомпетентен, твърде млад или марионетка.
Ударение
минíстърче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-нис-тър-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
министърчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на министърче

(пряко)
  • Малкото министърче в училищната пиеса си забрави репликите.
(преносно)
  • Някакво новоназначено министърче се опитва да ни дава акъл.

Синоними на министърче

Как се пише министърче

Грешни изписвания: министарче, министърчи, мйнистърче, минйстърче
В суфикса '-ър' гласната е 'ъ', а не 'а', въпреки че при членуване може да изпадне в други форми (неприложимо тук).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:minister
От латински 'minister' (слуга, помощник), през западноевропейски езици, плюс българската умалителна наставка „-че“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • амбициозно министърче
  • послушно министърче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.