Dumite-BG – онлайн речник за българския език

минувач

[minuˈvat͡ʃ]
Ударение
минува̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-ну-вач
Род
мъжки
Мн. число
минувачи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише минувач

Грешни изписвания: миновач, мйнувач, минувъч
Пише се с 'у' във втората сричка, тъй като произлиза от глагола минавам (където 'у' е коренова гласна на суфикса за несвършен вид във форми като минувам - остаряло/диалектно, но запазено в деривати).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:минавам
Образувано от глагола 'минавам' с наставката за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • случаен минувач
  • любопитен минувач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.