миоцен
[mioˈt͡sɛn]
миоцен значение:
Какво е миоцен? Четвъртата геоложка епоха на периода неоген, която следва олигоцена и предхожда плиоцена (преди около 23 до 5,3 милиона години). Характеризира се с продължаващо формиране на планински вериги (като Хималаите) и появата на предшествениците на човека.
1. (геология) Четвъртата геоложка епоха на периода неоген, която следва олигоцена и предхожда плиоцена (преди около 23 до 5,3 милиона години). Характеризира се с продължаващо формиране на планински вериги (като Хималаите) и появата на предшествениците на човека.
- Ударение
- миоцѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-о-цен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- миоцени
Примери за използване на миоцен
(геология)
- В седиментите от миоцена са открити множество фосили на древни бозайници.
- Климатът през късния миоцен е станал по-сух и хладен.
Как се пише миоцен
Грешни изписвания: миуцен, мйоцен
Думата се пише с о (миоцен), следвайки оригиналното гръцко коренно звучене и международната терминология.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:meiōn + kainos
Терминът е въведен от шотландския геолог Чарлз Лайъл през 19. век. Произлиза от древногръцките думи μείων (meiōn) – 'по-малко' и καινός (kainos) – 'нов', за да означи, че тази епоха съдържа по-малко съвременни морски безгръбначни в сравнение със следващата епоха (плиоцен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- късен миоцен
- ранен миоцен
- миоценски наслаги
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
