мириша
[miˈriʃɐ]
мириша значение:
Какво е мириша? Възприемам миризма чрез обонянието си; помирисвам.
1. (физиология) Възприемам миризма чрез обонянието си; помирисвам.
2. (пряко) Издавам миризма (приятна или неприятна).
3. (преносно) Усещам интуитивно наближаването на нещо или скрития смисъл на ситуация.
- Ударение
- мирѝша
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ми-ри-ша
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- помириша
Примери за използване на мириша
(физиология)
- Тя се наведе да мирише розите в градината.
- Кучето мирише следата и води ловците.
(пряко)
- Ястието мирише превъзходно.
- В стаята мирише на мухъл и влага.
(преносно)
- Тази работа мирише на измама.
- Той отдалеч мирише опасността.
Синоними на мириша
- помирисвам, душа, надушвам, ухая, воня, смърдя, подозирам, усещам, предчувствам
Как се пише мириша
Грешни изписвания: мериша, мйриша, мирйша
Коренната гласна е и (от мирис). Глаголът е от II спрежение, затова окончанието за 1 л. ед.ч. е -а (след 'ш'), а не '-я'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мирисати
Произлиза от съществителното 'мирис', сродно с гръцкото 'myron' (благовонно масло), макар връзката да е спорна. В славянските езици коренът е устойчив.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мирише на хубаво
- мирише на изгоряло
- мирише цвете
Фразеологизми:
- мирише на пръст
- парите не миришат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
