миролюбив
[miroljuˈbif]
- Ударение
- миролюби'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ми-ро-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- миролюбиви
Как се пише миролюбив
Грешни изписвания: мирулюбив, миролобив, мйролюбив, миролюбйв
Съединителната гласна е о (мир-о-любив). Втората съставка започва с лю.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мир + обич/любя
Сложна дума, съставена от основите на 'мир' и 'любя' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- миролюбива политика
- миролюбив характер
- миролюбиво решение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
