миролюбие
[miroˈljubiɛ]
миролюбие значение:
Какво е миролюбие? Качество на човек или общност, изразяващо се в любов към мира, стремеж към спокойствие и избягване на конфликти и войни.
1. (етика/политика) Качество на човек или общност, изразяващо се в любов към мира, стремеж към спокойствие и избягване на конфликти и войни.
- Ударение
- миролю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ро-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract noun)
Примери за използване на миролюбие
(етика/политика)
- Неговото пословично миролюбие му помагаше да разрешава споровете без агресия.
- Политиката на държавата се основаваше на добросъседство и миролюбие.
Синоними на миролюбие
Антоними на миролюбие
Как се пише миролюбие
Грешни изписвания: мирулюбие, мйролюбие, миролюбйе
Пише се с о като свързваща гласна (мир-о-любие) и завършва на -ие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мир + любя
Сложна дума от славянски произход. Съставена от 'мир' (покой, липса на война) и корен 'люб-' (любов, обичам) със свързваща гласна 'о' и наставка '-ие' за абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дух на миролюбие
- изключително миролюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
