Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мислещ

[ˈmislɛʃt]

мислещ значение:

Какво е мислещ? Който притежава способността да мисли; разумен.

1. (пряко) Който притежава способността да мисли; разумен.
2. (контекстуално) Който е зает с мисли в момента; съсредоточен.
Ударение
мѝслещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мис-лещ
Род
мъжки
Мн. число
мислещи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мислещ

(пряко)
  • Човекът е мислещо същество.
  • Търсим млади, мислещи хора за нашия екип.
(контекстуално)
  • Той стоеше с мислещ вид над шахматната дъска.

Антоними на мислещ

Как се пише мислещ

Грешни изписвания: мислящ, мйслещ
При глаголи от II спрежение (като мисля), сегашното деятелно причастие завършва на -ещ (или -ящ, но след мека съгласна и под ударение, което тук не е случаят). Правилната форма е с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мисля
Сегашно деятелно причастие от глагола 'мисля'. Старобългарски корен *mysliti.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мислещ човек
  • мислещо същество
  • инакомислещ

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.