митари
[miˈtar]
митари значение:
Какво е митари? Събирач на данъци и мита в древността (особено в библейския контекст на Римската империя).
1. (история) Събирач на данъци и мита в древността (особено в библейския контекст на Римската империя).
2. (религия) В православното богословие (особено в учението за митарствата) – демонични сили, които изпитват душата на покойника при преминаването ѝ към отвъдното.
- Ударение
- мита̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- митари
Примери за използване на митари
(история)
- Митарите били презирани от населението заради сътрудничеството си с властта и злоупотребите.
- Притчата за фарисея и митара е една от най-известните в Новия завет.
(религия)
- Душата преминава през въздушните митари, където се отчитат греховете ѝ.
Синоними на митари
Антоними на митари
Как се пише митари
Грешни изписвания: метари, мйтари, митъри, митарй
Думата се пише с 'и' (корен мит- от мито).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мытарь
От старобългарски 'мытарь', свързано с думата 'мито' (такса, налог). Първоначално е означавало събирач на данъци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фарисеи и митари
- въздушни митари
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
