Dumite-BG – онлайн речник за българския език

митничар

[mitniˈt͡ʃar]

митничар значение:

Какво е митничар? Държавен служител, работещ в митница, който отговаря за контрола на стоки, превозни средства и пътници при преминаване на държавната граница, както и за събирането на мита.

1. (професии) Държавен служител, работещ в митница, който отговаря за контрола на стоки, превозни средства и пътници при преминаване на държавната граница, както и за събирането на мита.
Ударение
митнича̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мит-ни-чар
Род
мъжки
Мн. число
митничари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на митничар

(професии)
  • Митничарят поиска да отворя багажника за проверка.
  • Работи като митничар на ГКПП Калотина от десет години.

Синоними на митничар

Как се пише митничар

Грешни изписвания: метничар, мйтничар, митнйчар, митничър
Пише се с 'и' в корена (от мито) и завършва на наставката -ар.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:митница
Производна дума от 'митница' (или 'мито') + наставка за професия '-ар'. Коренът 'мито' е стара заемка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • корумпиран митничар
  • митничар на смяна

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.