мия
[ˈmijɐ]
мия значение:
Какво е мия? Почиствам нещо или някого, като използвам вода или друга течност (често със сапун или препарат).
1. (пряко) Почиствам нещо или някого, като използвам вода или друга течност (често със сапун или препарат).
2. (преносно) Премахвам позор, срам или вина чрез изкупление.
3. (география) (за воден басейн) Допирам се до бряг, обливам го.
- Ударение
- ми'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ми-я
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- мия се
- Видова двойка
- измия
Примери за използване на мия
(пряко)
- Всяка сутрин си мия лицето със студена вода.
- Трябва да мия чиниите след вечеря.
(преносно)
- С кръвта си ще мия петното от честта на рода.
(география)
- Водите на Дунав мият северната ни граница.
Антоними на мия
Как се пише мия
Грешни изписвания: миа
Глаголът завършва на -я в 1 л. ед.ч. Формата за 3 л. мн.ч. е мият.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*myti
От праславянския корен *myti, който води началото си от праиндоевропейското *mew- (влажен, мия). Сродна с латинското moveo (в смисъл на движение на течност) и литовското mauti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мия чинии
- мия зъби
- мия прозорци
Фразеологизми:
- мия си ръцете
- ръка ръка мие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
