Dumite-BG – онлайн речник за българския език

младенчески

[mlɐˈdɛnt͡ʃɛski]

младенчески значение:

Какво е младенчески? Който е свойствен за младенец (бебе); бебешки.

1. (пряко) Който е свойствен за младенец (бебе); бебешки.
2. (преносно) Който изразява невинност, наивност, чистота или безпомощност.
Ударение
младѐнчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мла-ден-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
младенчески
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на младенчески

(пряко)
  • Чу се тих младенчески плач от съседната стая.
  • Лицето му имаше онази младенчески чистота.
(преносно)
  • Тя го гледаше с младенческо доверие.
  • Прояви младенческа наивност в преговорите.

Синоними на младенчески

Антоними на младенчески

Как се пише младенчески

Грешни изписвания: младенчестки, млъденчески, младенческй

Образувано от младенец. Съгласната ц преминава в ч пред наставката -ески.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:младеньць
От съществителното 'младенец' (бебе, малко дете) + наставка '-ски', с палатализация на ц в ч.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • младенческа възраст
  • младенчески сън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.