Dumite-BG – онлайн речник за българския език

многото

[ˈmnoɡoto]

многото значение:

Какво е многото? Голямото количество от нещо; по-голямата част (когато се използва субстантивирано или пояснява съществително в среден род).

1. (пряко) Голямото количество от нещо; по-голямата част (когато се използва субстантивирано или пояснява съществително в среден род).
Ударение
мно̀гото
Част на речта
числително име, членувана форма
Сричкоделение
мно-го-то
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на многото

(пряко)
  • Многото пари не винаги носят щастие.
  • От многото приказки полза няма.
  • Малкото говори, многото мълчи (пословичен смисъл).

Синоними на многото

Антоними на многото

Как се пише многото

Грешни изписвания: много то, мнугото, многуто, многоту
Членуваната форма на 'много' винаги се пише слято с определителния член '-то'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъногъ
Членувана форма за среден род (или събирателно) на неопределителното числително/наречие 'много'. Произлиза от праславянското *mъnogъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сред многото
  • едно от многото
Фразеологизми:
  • Многото иска много

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.