многоточие
[mnoɡoˈtɔt͡ʃiɛ]
многоточие значение:
Какво е многоточие? Пунктoационен знак, състоящ се от три последователни точки (...), който бележи недовършеност на изказа, пауза или пропуснат текст.
1. (Езикознание) Пунктoационен знак, състоящ се от три последователни точки (...), който бележи недовършеност на изказа, пауза или пропуснат текст.
2. (Преносно) Недомлъвка, намек или нещо, което остава недоизказано в разговор или ситуация.
- Ударение
- многото̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мно-го-то-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- многоточия
Примери за използване на многоточие
(Езикознание)
- В края на изречението авторът е поставил многоточие, за да подсили загадъчността.
(Преносно)
- Отговорът му беше изпълнен с многоточия и неясноти.
Синоними на многоточие
Антоними на многоточие
Как се пише многоточие
Грешни изписвания: много точие, мнуготочие, многуточие, многотучие, многоточйе
Правило: Сложна дума с едно главно ударение, пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:много + точки
Терминологично образувание от 'много' и 'точка'. Вероятно калка от руското 'многоточие', което от своя страна следва модела на гръцки термини.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам многоточие
- изпълнен с многоточия
Фразеологизми:
- слагам точка (вместо многоточие)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
