монахче
[moˈnaxt͡ʃɛ]
монахче значение:
Какво е монахче? Млад монах или послушник в манастир (често с отенък на симпатия).
1. (религия) Млад монах или послушник в манастир (често с отенък на симпатия).
2. (преносно) Дете или младеж, който живее много скромно, уединено и тихо.
- Ударение
- монàхче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-нах-че
- Род
- среден
- Мн. число
- монахчета
Примери за използване на монахче
(религия)
- Старецът се грижеше за младото монахче като за свой син.
- Едно тихо монахче ни отвори портите на манастира.
(преносно)
- Синът им е станал като монахче, не излиза от стаята си.
Как се пише монахче
Грешни изписвания: монахчи, мунахче, монъхче
Думата завършва на -че, характерно за умалителните имена в среден род.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:μοναχός (monachos)
Умалителна форма на 'монах' (отшелник, самотник). От гръцки 'monachos' (единичен, самотен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смирено монахче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
