монизъм
[moˈnizɐm]
монизъм значение:
Какво е монизъм? Философско учение, което приема, че в основата на всичко съществуващо стои едно-единствено начало (субстанция) – или само материята (материалистически монизъм), или само духът (идеалистически монизъм).
1. (философия) Философско учение, което приема, че в основата на всичко съществуващо стои едно-единствено начало (субстанция) – или само материята (материалистически монизъм), или само духът (идеалистически монизъм).
2. (политика) Принцип на изграждане на организация или държава въз основа на единство и централизация, изключващи автономия на съставните части.
- Ударение
- монѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-ни-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монизми
Примери за използване на монизъм
(философия)
- Спиноза е един от най-ярките представители на философския монизъм.
- Разграничаването между дуализъм и монизъм е фундаментално за метафизиката.
(политика)
- Политическият монизъм често води до тоталитарни практики.
Синоними на монизъм
Антоними на монизъм
Как се пише монизъм
Грешни изписвания: мунизъм, монизам, монйзъм
Думата се пише с о в първата сричка и завършва на -ъм (характерно за мъжки род, единствено число на чужди думи с наставка -изъм).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos (μόνος)
Заета чрез западноевропейските езици (немски Monismus, френски monisme). Произлиза от старогръцката дума 'monos', означаваща 'един', 'единствен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- материалистически монизъм
- идеалистически монизъм
- философски монизъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
