монографически
[monoɡrɐˈfit͡ʃɛski]
монографически значение:
Какво е монографически? По начин, свойствен на монография; задълбочено, изчерпателно, посветено на един конкретен обект или проблем.
1. (наука/академичен) По начин, свойствен на монография; задълбочено, изчерпателно, посветено на един конкретен обект или проблем.
2. (академичен) Който се отнася до монография (като прилагателно, по-рядка употреба от 'монографски').
- Ударение
- монографѝчески
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- мо-но-гра-фи-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монографически
Примери за използване на монографически
(наука/академичен)
- Проблемът е разгледан монографически в новия труд на професора.
- Авторите подхождат монографически към темата за Възраждането.
(академичен)
- Това е един чисто монографически труд.
Синоними на монографически
Антоними на монографически
Как се пише монографически
Грешни изписвания: монографски (синоним, не грешка, но различна форма), монографични, мунографически, монуграфически, моногръфически, моногравически, монографйчески, монографическй
Пише се с 'и' в суфиксите '-ич-' и '-ески'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + grapho
Заета чрез руски или запалноевропейски езици. От старогръцки 'monos' (един) и 'grapho' (пиша).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изследвам монографически
- монографически труд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
