монодия
[moˈnɔdijɐ]
монодия значение:
Какво е монодия? Стил в музиката, характеризиращ се с едногласно пеене или водеща мелодична линия с инструментален съпровод (за разлика от полифонията).
1. (музика) Стил в музиката, характеризиращ се с едногласно пеене или водеща мелодична линия с инструментален съпровод (за разлика от полифонията).
2. (литература) В древногръцката трагедия – песен, изпълнявана от един актьор, която изразява скръб или оплакване.
- Ударение
- моно̀дия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-ди-я
- Род
- женски
- Мн. число
- монодии
Примери за използване на монодия
(музика)
- Монодията е характерна за ранния барок и зараждането на операта.
- Грегорианският хорал е класически пример за средновековна монодия.
(литература)
- В кулминацията на трагедията главният герой изпълнява трагична монодия.
Синоними на монодия
Антоними на монодия
Как се пише монодия
Грешни изписвания: монодиа, мунодия, монудия, монодйя
Сложна дума с първа съставка моно-. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monōidia
От старогръцки μονῳδία (monōidia), съставено от monos (един) и ōidē (песен) – 'пеене на един глас'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вокална монодия
- инструментална монодия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
