монокулярен
[monokuˈlʲarɛn]
монокулярен значение:
Какво е монокулярен? Който се отнася до оптичен уред с един окуляр (за гледане с едно око).
1. (оптика) Който се отнася до оптичен уред с един окуляр (за гледане с едно око).
2. (медицина) Който се отнася до зрението с едно око.
- Ударение
- монокуля'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мо-но-ку-ля-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монокулярни
Примери за използване на монокулярен
(оптика)
- Лабораторията разполага със стандартен монокулярен микроскоп.
(медицина)
- Пациентът има запазено само монокулярно зрение.
Антоними на монокулярен
Как се пише монокулярен
Грешни изписвания: моноколярен, монукулярен, мунокулярен
Пише се с о във втората сричка (моно-), тъй като е компонент от чужд произход. Пише се с я в наставката (-лярен), по аналогия с думи като 'популярен', 'регулярен'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:monoculus
От гръцки 'monos' (един) и латински 'oculus' (око), през западноевропейски езици (фр. monoculaire).
Употреба
Чести словосъчетания:
- монокулярен микроскоп
- монокулярен далекоглед
- монокулярно зрение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
