Dumite-BG – онлайн речник за българския език

монокулярче

[mɔnʊkuˈlʲart͡ʃɛ]

монокулярче значение:

Какво е монокулярче? Малък оптичен уред за гледане с едно око; малък монокуляр.

1. (Оптика) Малък оптичен уред за гледане с едно око; малък монокуляр.
Ударение
монокуля̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-но-ку-ляр-че
Род
среден
Мн. число
монокулярчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монокулярче

(Оптика)
  • Туристът извади джобното си монокулярче, за да огледа върха.
  • Това монокулярче е удобно за носене, но има малко увеличение.

Синоними на монокулярче

Как се пише монокулярче

Грешни изписвания: моноколярче, мунокулярче, монукулярче
Думата се пише с ю (монокуляр), следвайки правописа на основната дума монокуляр.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:monos (гр.) + oculus (лат.)
Умалителна форма на 'монокуляр', съставна дума от гръцкото 'monos' (един) и латинското 'oculus' (око).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • джобно монокулярче
  • нощно монокулярче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.