монологичен
[mɔ.nɔ.lɔˈɡi.t͡ʃɛn]
монологичен значение:
Какво е монологичен? Който има формата на монолог; който се изразява чрез монолог.
1. (литература) Който има формата на монолог; който се изразява чрез монолог.
2. (комуникация) Който се извършва само от едната страна, без участие или обратна връзка от другите; едностранен.
- Ударение
- монологѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мо-но-ло-ги-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- монологични
Примери за използване на монологичен
(литература)
- Пиесата има предимно монологичен характер.
- Тази част от романа е написана в монологична форма.
(комуникация)
- Преподаването не бива да бъде изцяло монологично, трябва да има дискусия.
- Той водеше монологичен разговор, без да изслушва събеседника си.
Синоними на монологичен
Антоними на монологичен
Как се пише монологичен
Грешни изписвания: монулогичен, мунологичен, монолугичен, монологйчен
Думата съдържа три букви 'о'. Пише се с 'г' (от монолог).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + logos
От 'монолог' + наставка '-ичен'. Коренът е старогръцки: 'monos' (един, сам) и 'logos' (слово, реч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- монологична реч
- монологична форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
