Dumite-BG – онлайн речник за българския език

монологически

[monoɫoˈɡit͡ʃɛski]

монологически значение:

Какво е монологически? Който има характер на монолог; който се състои от реч на едно лице без участие на събеседник.

1. (литература/театър) Който има характер на монолог; който се състои от реч на едно лице без участие на събеседник.
Ударение
монологѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мо-но-ло-ги-че-ски
Род
мъжки
Мн. число
монологически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монологически

(литература/театър)
  • Пиесата е изградена предимно в монологическа форма.

Синоними на монологически

Антоними на монологически

Как се пише монологически

Грешни изписвания: монологочески, мунологически, монулогически, монолугически, монологйчески, монологическй
Думата се пише с 'и' в суфикса -ически.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monologos
От 'монолог' + наставка '-ически'. Гръцки корени: monos (един) + logos (слово/реч).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • монологическа реч
  • монологическа форма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.