моносилабизъм
[monosilɐˈbizɐm]
моносилабизъм значение:
Какво е моносилабизъм? Езиково явление, при което думите се състоят предимно от една сричка; едносричие.
1. (лингвистика) Езиково явление, при което думите се състоят предимно от една сричка; едносричие.
- Ударение
- моносилабѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-си-ла-би-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на моносилабизъм
(лингвистика)
- Китайският език се характеризира със силен моносилабизъм на морфемите.
- В развитието на английския език се забелязва тенденция към моносилабизъм при най-честотните думи.
Синоними на моносилабизъм
Антоними на моносилабизъм
Как се пише моносилабизъм
Грешни изписвания: муносилабизъм, монусилабизъм, моносйлабизъм, моносилъбизъм, моносилабйзъм, моносилабизам
Думата се пише слято и с двойно 'н' само в представката 'моно-', ако коренът започваше с 'н', но тук коренът е 'силаб', затова има само едно 'н'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + syllabē
От гръцки: 'monos' (един) и 'syllabē' (сричка), през западноевропейски езици.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
