монохроматичност
[monoxromɐˈtit͡ʃnost]
монохроматичност значение:
Какво е монохроматичност? Свойство на светлинно излъчване да притежава само една честота (или дължина на вълната); едноцветност.
1. (физика / оптика) Свойство на светлинно излъчване да притежава само една честота (или дължина на вълната); едноцветност.
2. (изкуство) Качество на изображение или композиция, която е изпълнена в нюансите само на един цвят.
- Ударение
- монохроматѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-но-хро-ма-тич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- монохроматичности
Примери за използване на монохроматичност
(физика / оптика)
- Лазерният лъч се отличава с висока степен на монохроматичност.
- За прецизни измервания е необходима светлина с идеална монохроматичност.
(изкуство)
- Монохроматичността на картината засилваше усещането за меланхолия.
Синоними на монохроматичност
Антоними на монохроматичност
Как се пише монохроматичност
Грешни изписвания: монохруматичност, моно хроматичност, мунохроматичност, монухроматичност, монохромътичност, монохроматйчност, монохроматичнуст
Думата е сложна, съставена от корена моно и хроматичен. Изписва се слято. Съдържа две буви о в първата съставна част.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + chroma
Компилация от древногръцките думи 'monos' (един, единичен) и 'chroma' (цвят), навлязла в българския език чрез научната терминология като производно на 'монохроматичен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висока монохроматичност
- спектрална монохроматичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
