мост

мо̀стът, мо̀ста, мн. мо̀стове, (два) мо̀ста, м.

1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Дълъг мост.
2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.
3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.
4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата. Преден мост.
5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове. Мост София-Ню Йорк.
6. Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт.

+същ. умал. мо̀стче, мн. мо̀стчета, ср. (в 1 знач. ).
* Събарям всички мостове. — Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.
* Хвърлям мост. — Установявам връзка с нещо или някого.