мотивче
[mɔˈtivt͡ʃɛ]
мотивче значение:
Какво е мотивче? Кратка, но характерна част от музикално произведение или визуален орнамент; малък елемент от шарка.
1. (изкуство/музика) Кратка, но характерна част от музикално произведение или визуален орнамент; малък елемент от шарка.
2. (общо) Малък повод, незначителна причина (рядка употреба).
- Ударение
- мотѝвче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мо-тив-че
- Род
- среден
- Мн. число
- мотивчета
Примери за използване на мотивче
(изкуство/музика)
- Тя си тананикаше едно весело мотивче от стара песен.
- Везбата завършваше с красиво флорално мотивче.
(общо)
- Търсеше си някакво мотивче, за да се скара с тях.
Антоними на мотивче
Как се пише мотивче
Грешни изписвания: мотифче, мутивче, мотйвче
Пред беззвучната съгласна ч, звучната в се обеззвучава при изговор, но правописът се запазва. Проверка: мотиви.
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:motif / motivus
Заемка от френски (motif), възхождаща към латинското 'motivus' (подвижен, подбуждащ). В българския език е добавена наставката '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народно мотивче
- повтарящо се мотивче
- запомнящо се мотивче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
