Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мухабетчия

[muxɐbɛtˈt͡ʃijɐ]

мухабетчия значение:

Какво е мухабетчия? Човек, който обича сладките приказки, компаниите, разговорите на маса и веселието.

1. (разговорно) Човек, който обича сладките приказки, компаниите, разговорите на маса и веселието.
Ударение
мухабетчѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
му-ха-бет-чи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
мухабетчии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мухабетчия

(разговорно)
  • Дядо Иван е голям мухабетчия, винаги събира хората около себе си.
  • Те са стари мухабетчии, могат да си говорят по цяла нощ.

Синоними на мухабетчия

Антоними на мухабетчия

Как се пише мухабетчия

Грешни изписвания: мохабетчия, мухъбетчия, мухабетчйя
Думата е чуждица и следва изговора на оригинала. Пише се с у и а (мухабет).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:muhabbet + -ci
От турската дума 'muhabbet' (приятелски разговор, любов) и наставката за деятел '-чия' (от тур. -ci).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям мухабетчия
  • стар мухабетчия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.