Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мъждеене

[mɐʒˈdɛɛnɛ]

мъждеене значение:

Какво е мъждеене? Процес на излъчване на слаба, несигурна или трептяща светлина; мъждукане.

1. (пряко) Процес на излъчване на слаба, несигурна или трептяща светлина; мъждукане.
2. (преносно) Едва забележимо съществуване или проявяване на жизнени функции (за надежда, живот, съзнание).
Ударение
мъждèене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъж-де-е-не
Род
среден
Мн. число
мъждеения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъждеене

(пряко)
  • В далечината се забелязваше мъждеене на огън.
  • Мъждеенето на старата крушка дразнеше очите му.
(преносно)
  • В очите му имаше само слабо мъждеене на надежда.

Как се пише мъждеене

Грешни изписвания: мъждене, мъждейне, маждеене
Думата се изписва с двойно е (мъждеене), тъй като произлиза от глагола мъждея. При образуване на отглаголни съществителни от глаголи на -ея, гласната се запазва пред суфикса -не.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъждѣти
Произлиза от глагола 'мъждея', който има старобългарски корен, свързан с идеята за примигване или слаба светлина (сродно с 'мигам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • слабо мъждеене
  • далечно мъждеене
  • мъждеене на звезди

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.