мъжколичен
[mɐʒkoˈlit͡ʃɛn]
мъжколичен значение:
Какво е мъжколичен? Граматична категория при числителните бройни имена и някои местоимения в българския език, която се употребява само когато се назовават лица от мъжки пол.
1. (езикознание) Граматична категория при числителните бройни имена и някои местоимения в българския език, която се употребява само когато се назовават лица от мъжки пол.
- Ударение
- мъжкол'ичен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мъж-ко-ли-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мъжколични
Примери за използване на мъжколичен
(езикознание)
- Формата 'двама' е мъжколичен вариант на числителното 'две'.
- В българския език мъжколичните форми са задължителни при съществителни, означаващи хора мъже.
Как се пише мъжколичен
Грешни изписвания: мъжко-личен, мажколичен, мъжкуличен, мъжколйчен
Терминът се е наложил като слято изписана сложна дума в специализираната лингвистична литература, въпреки че представлява съчетание от две равноправни понятия (мъжки и личен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъж + лице
Специализиран граматичен термин, съставен от 'мъж' и 'личен' (отнасящ се до лице/персона), използван за класификация на числителни и местоименни форми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъжколичен род
- мъжколична форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
