мъниче
[mɐˈnit͡ʃɛ]
мъниче значение:
Какво е мъниче? Малко дете, бебе или малко животно; използва се за изразяване на умиление и нежност.
1. (общо) Малко дете, бебе или малко животно; използва се за изразяване на умиление и нежност.
2. (преносно) Малък предмет, който буди симпатия с размерите си.
- Ударение
- мънѝче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъ-ни-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- мъничета
Примери за използване на мъниче
(общо)
- Виж какво сладко мъниче спи в количката.
- Котката роди пет пухкави мъничета.
(преносно)
- Тази кола е истинско мъниче, идеална за града.
Как се пише мъниче
Грешни изписвания: маниче, мънйче
Коренът на думата се пише с ъ (от мъничък, мънинко).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъничък / малък
Умалително съществително име, образувано от корена на прилагателното 'мъничък' (вариант на малък) с наставката '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладко мъниче
- мило мъниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
