Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мъстител

[mɐˈstitɛɫ]

мъстител значение:

Какво е мъстител? Човек, който си отмъщава или търси възмездие за извършена неправда.

1. (пряко) Човек, който си отмъщава или търси възмездие за извършена неправда.
Ударение
мъстѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъс-ти-тел
Род
мъжки
Мн. число
мъстители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъстител

(пряко)
  • Той се превърна в жесток мъстител за поруганата чест на семейството си.
  • Народният мъстител бе възпят в множество хайдушки песни.

Синоними на мъстител

Антоними на мъстител

Как се пише мъстител

Грешни изписвания: мастител, мъстителе, мъстйтел
Пише се с ъ в корена (от мъст).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мъстя
Производна дума от глагола 'мъстя' (отмъщавам) чрез наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен мъстител
  • безмилостен мъстител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.