мъчнотия
[mət͡ʃnoˈtijɐ]
мъчнотия значение:
Какво е мъчнотия? Нещо, което се постига, извършва или преживява с мъка; трудност, пречка, затруднение.
1. (Пряко) Нещо, което се постига, извършва или преживява с мъка; трудност, пречка, затруднение.
- Ударение
- мъчнотѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъч-но-ти-я
- Род
- женски
- Мн. число
- мъчнотии
Примери за използване на мъчнотия
(Пряко)
- Срещнахме много мъчнотии, докато построим къщата.
- Той се справяше с всяка житейска мъчнотия с усмивка.
Синоними на мъчнотия
Как се пише мъчнотия
Грешни изписвания: мъчнотиа, мачнотия, мъчнутия, мъчнотйя
Думата завършва на -ия. При членуване се изписва мъчнотията.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъчен
Произлиза от прилагателното 'мъчен' + наставката за абстрактни съществителни '-ия' (често срещана в разговори или диалекти, но утвърдена в книжовния език като синоним на трудност). Коренът е общославянски, свързан с 'мъка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма мъчнотия
- житейски мъчнотии
Фразеологизми:
- с триста зора и мъчнотии
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
