мярване
[ˈmʲarvɐnɛ]
- Ударение
- мя'рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мяр-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- мярвания
Как се пише мярване
Грешни изписвания: мерване, мярвъне
Прилага се якавият изговор. Променливото я се запазва, тъй като е под ударение и след него не следва мека сричка или ж, ч, ш.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣра
Произлиза от глагола 'мяркам се'/'мярна се', който е свързан с корена 'мяра' (цел, прицелване). В исторически план връзката е с идеята за поглед, насочен към цел за кратко.
Употреба
Фразеологизми:
- няма и мярване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
