набивка
[nɐˈbifkɐ]
набивка значение:
Какво е набивка? Уплътнителен материал (текстилен шнур, азбест, графит и др.), който се поставя в специални канали (салникови кутии) на помпи, кранове и машини за предотвратяване на течове.
1. (техника) Уплътнителен материал (текстилен шнур, азбест, графит и др.), който се поставя в специални канали (салникови кутии) на помпи, кранове и машини за предотвратяване на течове.
2. (строителство) Материал, който се набива/натъпква в фуги или кухини за изолация или здравина.
3. (текстил) Действието по набиване на шарки върху плат (по-рядко употребявано в този смисъл, виж: щампа).
- Ударение
- набѝвка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бив-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- набивки
Примери за използване на набивка
(техника)
- Трябва да сменим лоената набивка на помпата, защото пропуска вода.
- Графитната набивка издържа на по-високи температури.
(строителство)
- Набивката между гредите трябва да е плътна.
Синоними на набивка
Как се пише набивка
Грешни изписвания: набифка, нъбивка, набйвка
Пише се с в пред беззвучната 'к', въпреки че се чува 'ф' (проверка: набивам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:набивам
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'набивам' (вкарвам със сила).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лоена набивка
- графитна набивка
- тефлонова набивка
- салникова набивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
