набирач
[nɐbirat͡ʃ]
набирач значение:
Какво е набирач? Работник в печатница, който подрежда (набира) буквите и знаците за съставяне на текст за печат (в миналото ръчно, по-късно машинно).
1. (Печатарство) Работник в печатница, който подрежда (набира) буквите и знаците за съставяне на текст за печат (в миналото ръчно, по-късно машинно).
2. (Техника) Устройство или механизъм, който събира, натрупва или подрежда нещо.
3. (Пряко значение) Лице, което набира (събира) хора, средства или информация.
- Ударение
- набира̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-би-рач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- набирачи
Примери за използване на набирач
(Печатарство)
- Старият набирач работеше с оловни букви в приземния етаж на печатницата.
(Техника)
- Набирачът на хартия в копирната машина блокира.
(Пряко значение)
- Той работи като набирач на персонал за голяма агенция.
Синоними на набирач
Как се пише набирач
Грешни изписвания: нъбирач, набйрач, набиръч
Думата се пише с 'а' в корена (от глагола набирам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:набирам
Дериват от глагола 'набирам' с наставка '-ач', обозначаваща вършител на действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набирач на текст
- набирач на оферти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
