Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наблажа

[nɐblɐˈʒa]

наблажа значение:

Какво е наблажа? Наяждам се до насита с блажна (месна, млечна) или сладка храна, обикновено след пост.

1. (битово) Наяждам се до насита с блажна (месна, млечна) или сладка храна, обикновено след пост.
2. (преносно) Получавам нещо хубаво, облажвам се (често с ирония).
Ударение
наблажа̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-бла-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
наблажавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблажа

(битово)
  • На Великден всички ще се наблажат с агнешко и козунаци.
(преносно)
  • И той гледа да наблажи от общата печалба.

Антоними на наблажа

Как се пише наблажа

Грешни изписвания: наблажя, нъблажа, наблъжа
Пише се с а след 'ж' в края (за 1 л., ед.ч. или 2/3 л. свършен вид), съгласно правилата за глаголи от II спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благ
От 'блажа' (ям блажно, мазно/месно) с представка 'на-', означаваща насищане на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наблажа се
  • наблажа душата си

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.