наблея
[nɐˈblɛjɐ]
наблея значение:
Какво е наблея? Издавам продължително, многократно или силно блейне (за овца или коза); насищам се да блея.
1. (пряко) Издавам продължително, многократно или силно блейне (за овца или коза); насищам се да блея.
2. (преносно) Говоря глупости, пея фалшиво или се оплаквам досадно дълго време.
- Ударение
- наблѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бле-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- наблявам
Примери за използване на наблея
(пряко)
- Овцата наблея, докато не намери агнето си.
- Цяла сутрин стадото наблея, чакайки да бъде издоено.
(преносно)
- Той ни наблея главите с неговите оплаквания.
Синоними на наблея
Как се пише наблея
Грешни изписвания: наблея, наблеа, нъблея
Думата се пише с я в края (1 л. ед.ч.), тъй като след гласна и в края на думата променливото 'я' се запазва, когато е под ударение или в зависимост от спрежението.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣѧти
Образувано чрез префикса 'на-' (за натрупване или насищане на действието) и корена 'блея' (звукоподражателен произход, свързан с издаването на овчи глас).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
