наборник
[nɐˈbɔrnik]
наборник значение:
Какво е наборник? Млад мъж, който подлежи на задължителна военна служба или току-що е постъпил в казармата.
1. (военно дело) Млад мъж, който подлежи на задължителна военна служба или току-що е постъпил в казармата.
2. (разговорно) Човек, роден в същата година с друг (връстник по година на раждане).
3. (полиграфия/печатарство) Работник, който подрежда буквите (шрифта) за отпечатване на текст; словослагател.
- Ударение
- набо̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наборници
Примери за използване на наборник
(военно дело)
- Наборниците положиха военна клетва.
- Изпратиха повиквателни на всички наборници от випуск 2004.
(разговорно)
- С Иван сме наборници, учили сме в един клас.
- Здравей, наборник, как си?
(полиграфия/печатарство)
- Старият наборник подреждаше оловните букви с невероятна бързина.
Синоними на наборник
Как се пише наборник
Грешни изписвания: нъборник, набурник, наборнйк
Няма специфични правописни особености, пише се както се изговаря.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:набор
Произлиза от съществителното `набор` (събиране, съвкупност от хора или текст) с наставка `-ник`.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
