набримча
[nɐˈbrimt͡ʃɐ]
набримча значение:
Какво е набримча? Увелича до краен предел силата на звука, мощността или интензитета на нещо (музика, парно, уред).
1. (разговорно/техника) Увелича до краен предел силата на звука, мощността или интензитета на нещо (музика, парно, уред).
2. (жаргон/автомобили) Карам автомобил с много висока скорост; форсирам двигателя.
3. (жаргон) Поставя някого в тежка ситуация; натоваря с много работа или затруднения.
- Ударение
- набрѝмча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-брим-ча
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- набримчвам
Примери за използване на набримча
(разговорно/техника)
- Той набримчи музиката толкова силно, че прозорците затрептяха.
(жаргон/автомобили)
- Набримчи колата по магистралата с 200 км/ч.
(жаргон)
- Шефът ме набримчи с три нови проекта за уикенда.
Как се пише набримча
Грешни изписвания: набримчавам, нъбримча, набрймча
Глаголът е от свършен вид. Пише се с м пред ч (поради корена бримка).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бримка
Сленгова деривация от съществителното 'бримка' (примка). Вероятно метафорично свързано със затягане на примка до краен предел или от технически жаргон за увеличаване на обороти.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набримча парното
- набримча колоните
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
