набухвател
[nɐˈbuxvɐtɛl]
набухвател значение:
Какво е набухвател? Химично или биологично вещество, добавяно към тесто, за да предизвика отделяне на газ и съответно увеличаване на обема (втасване/бухване) на печивото.
1. (кулинария) Химично или биологично вещество, добавяно към тесто, за да предизвика отделяне на газ и съответно увеличаване на обема (втасване/бухване) на печивото.
- Ударение
- набу̀хвател
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бух-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- набухватели
Примери за използване на набухвател
(кулинария)
- Содата за хляб е най-често използваният набухвател в домашните сладкиши.
- За тази рецепта е необходим силен набухвател като бакпулвер.
Синоними на набухвател
Как се пише набухвател
Грешни изписвания: набохвател, нъбухвател, набухвътел
Думата се пише с 'у' (от звукоподражателното бух). Окончанието е -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бухвам
Дериват от глагола 'набухвам' (правя да бухне, да се надигне) + суфикс за деятел/инструмент '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- химичен набухвател
- естествен набухвател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
