набуча
[nɐˈbut͡ʃɐ]
набуча значение:
Какво е набуча? Забивам остри предмети върху нещо или забивам нещо на много места.
1. (пряко) Забивам остри предмети върху нещо или забивам нещо на много места.
2. (преносно) Поставям нещо на високо или видно място (често с цел демонстрация).
3. (разговорно) С възвратното местоимение 'се' – нацупвам се, сърдя се, правя недоволна физиономия.
- Ударение
- набу̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- набуча се
- Видова двойка
- набучвам
Примери за използване на набуча
(пряко)
- Тя набучи бележките на корковото табло.
- Готвачът набучи месото на шишовете.
(преносно)
- Набучиха главата на кола за назидание.
(разговорно)
- Детето се набучи, защото му взеха играчката.
Антоними на набуча
Как се пише набуча
Грешни изписвания: набоча, нъбуча
Коренът на думата се пише с у (буча - забивам), а не с 'о' (бода), въпреки близкото значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Образувана от префикс 'на-' (наслагване, действие върху повърхност) и корен 'буч-' (свързан с пронизване, забиване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- набуча на кол
- набуча с карфици
Фразеологизми:
- набучил съм си носа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
