набучвам
[nɐˈbut͡ʃvɐm]
набучвам значение:
Какво е набучвам? Забивам нещо остро в друго нещо или нанизвам предмет върху острие.
1. (пряко) Забивам нещо остро в друго нещо или нанизвам предмет върху острие.
2. (разговорно) Поставям, засаждам или забивам множество предмети (често растения) в земята.
3. (жаргон) Намирам, попадам на нещо или някого (често случайно или след търсене).
- Ударение
- набу̀чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-буч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- набучвам се
- Видова двойка
- набуча
Форми на думата набучвам 40
- набучва
- набучват
- набучваш
- набучваме
- набучвате
- набучваше
- набучвай
- набучвайки
- набучвайте
- набучвал
- набучвала
- набучвали
- набучвало
- набучвалия
- набучвалата
- набучвалите
- набучвалият
- набучвалото
- набучван
- набучвана
- набучвани
- набучвано
- набучвания
- набучваната
- набучваните
- набучваният
- набучваното
- набучвах
- набучваха
- набучвахме
- набучвахте
- набучващ
- набучваща
- набучващи
- набучващо
- набучващия
- набучващата
- набучващите
- набучващият
- набучващото
Примери за използване на набучвам
(пряко)
- Готвачът набучваше късовете месо на шишовете.
- Тя набучва бележките на металното шило на бюрото си.
(разговорно)
- Бабата набучва разсада в лехата с бързи движения.
(жаргон)
- Накрая ги набучвам в едно заведение на центъра.
Антоними на набучвам
Как се пише набучвам
Грешни изписвания: набочвам, нъбучвам, набучвъм
Коренната гласна е у (от буча, бучка), а не „о“. Пише се слято с представката на-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Произлиза от корена на глагола 'буча' (забивам) с добавяне на представка 'на-' за завършеност или натрупване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набучвам на кол
- набучвам на вилицата
Фразеологизми:
- набучвам се на очи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.