набучване
[nɐˈbut͡ʃvɐnɛ]
- Ударение
- набу̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-буч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набучвания
Как се пише набучване
Грешни изписвания: набочване, нъбучване, набучвъне
Коренът на думата съдържа гласната у (от буча, бучкам), а не о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Образувано от префикс 'на-' и глагола 'бучвам' (несвършен вид на 'набуча'), който произлиза от корена 'буча' (забивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- набучване на кол
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
