набърча
[nɐˈbɤrt͡ʃɐ]
набърча значение:
Какво е набърча? Правя нещо да стане на гънки или бръчки; сбръчквам.
1. (пряко) Правя нещо да стане на гънки или бръчки; сбръчквам.
- Ударение
- набъ̀рча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бър-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- набърча се
- Видова двойка
- набърчвам
Примери за използване на набърча
(пряко)
- Старецът набърчи чело в знак на недоумение.
- Тя набърчи нос от неприятната миризма.
Как се пише набърча
Грешни изписвания: набарча, нъбърча
Пише се с ъ в корена (бърч-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бърча
Префикс 'на-' + глагол 'бърча' (свързан с 'бръчка').
Употреба
Чести словосъчетания:
- набърча чело
- набърча вежди
- набърча нос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
