набърчване
[nɐˈbɤrt͡ʃvɐnɛ]
набърчване значение:
Какво е набърчване? Процес на образуване на гънки, бръчки или негладкости по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
1. (пряко) Процес на образуване на гънки, бръчки или негладкости по повърхността на нещо (кожа, плат, хартия).
2. (емоции) Свиване на веждите или челото в израз на недоволство, грижа или гняв.
- Ударение
- набъ̀рчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бър-чва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набърчвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на набърчване
(пряко)
- С годините се наблюдава естествено набърчване на кожата около очите.
- Влагата предизвика набърчване на тапетите.
(емоции)
- Набърчването на веждите му издаваше неговото несъгласие.
Синоними на набърчване
Антоними на набърчване
Как се пише набърчване
Грешни изписвания: набръчване, набърчвъне, нъбърчване, набарчване
Пише се с 'ър' (набърчване), а не 'ръ', съгласно правилата за редуване на ър/ръ в българския език (групата е между съгласни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
От корена 'бръчка' (гънка). Глаголът 'набърчвам' се образува от 'бърча' с представка на-, указваща натрупване или завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набърчване на челото
- набърчване на повърхността
- леко набърчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
