навестител
[navɛsˈtitɛl]
навестител значение:
Какво е навестител? Лице, което отива да види някого, да го посети за кратко време; посетител.
1. (книжовен/остарял) Лице, което отива да види някого, да го посети за кратко време; посетител.
- Ударение
- навестѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-вес-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- навестители
Примери за използване на навестител
(книжовен/остарял)
- Болният се зарадва на своя неочакван навестител.
- Домът му рядко посрещаше навестители.
Как се пише навестител
Грешни изписвания: навестетел, нъвестител, навестйтел
Пише се с 'и' в суфикса '-ител', тъй като произлиза от глагол от II спрежение (навестя - навестиш).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:навестя
От глагола 'навестявам/навестя' (посещавам за кратко) + суфикс '-тел'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
