навея
[nɐˈvɛjɐ]
навея значение:
Какво е навея? Натрупвам голямо количество от нещо (сняг, пясък, прах) чрез духане на вятър.
1. (пряко) Натрупвам голямо количество от нещо (сняг, пясък, прах) чрез духане на вятър.
2. (преносно) Предизвиквам появата на чувства, мисли, спомени или настроение (обикновено тъга, скръб или носталгия).
- Ударение
- навѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- навявам
Примери за използване на навея
(пряко)
- Вятърът навея огромни преспи пред вратата.
- Бурята навея пясък по целия път.
(преносно)
- Тази стара песен ми навея тъжни спомени.
- Гледката на изоставената къща навея скръб в душата му.
Как се пише навея
Грешни изписвания: навеиа, наве я, нъвея
Глаголът е от I спрежение. В 3 л., мн.ч. окончанието е -ят (навеят), а не -ат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣяти
Образувано с представка 'на-' и глагола 'вея' (духам). Коренът е с праславянски произход *vějati, свързан с движението на въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навея спомени
- навея тъга
- навея преспи
- навея мисъл
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
