Dumite-BG – онлайн речник за българския език

навличане

[nɐˈvlit͡ʃɐnɛ]

навличане значение:

Какво е навличане? Действието по обличане на много дрехи една върху друга или обличане на нещо с усилие.

1. (пряко) Действието по обличане на много дрехи една върху друга или обличане на нещо с усилие.
2. (преносно) Предизвикване на неприятности, беди или гняв върху себе си чрез собствени действия.
Ударение
навлѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-вли-ча-не
Род
среден
Мн. число
навличания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навличане

(пряко)
  • Навличането на дебелия пуловер се оказа трудно в жегата.
  • Зимното навличане с няколко ката дрехи е неизбежно в планината.
(преносно)
  • С постоянните си закъснения той рискуваше навличане на гнева на началника.
  • Необмисленото изказване доведе до навличане на сериозни проблеми.

Как се пише навличане

Грешни изписвания: навлечане, нъвличане, навлйчане, навличъне
Думата е отглаголно съществително от 'навличам'. Пише се с 'и' в корена (редуване на гласни е/и: влека - навличам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влещи
Образувано от глагола 'навличам' (наставка 'на-' + корен 'влек/влич'). Коренът е свързан със старобългарското 'влещи' (дърпам, тегля, влача).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навличане на беда
  • навличане на гняв
  • навличане на дрехи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.