навършаване
[navɐrˈʃavanɛ]
навършаване значение:
Какво е навършаване? Процесът на достигане на определена възраст (години) от човек или период от време за събитие.
1. (общо) Процесът на достигане на определена възраст (години) от човек или период от време за събитие.
2. (книжовно) Приключване, завършване на определен цикъл или действие (по-рядка употреба в сравнение със 'завършване').
- Ударение
- навърша́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-вър-ша-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- навършавания
Примери за използване на навършаване
(общо)
- По случай навършването на 50 години, той организира голямо тържество.
- След навършване на пълнолетие, младежите получават право на глас.
(книжовно)
- Това събитие бележи навършването на един цял цикъл от реформи.
Синоними на навършаване
Антоними на навършаване
Как се пише навършаване
Грешни изписвания: навършване, навършвъне, нъвършаване, наваршаване, навършъване, навършавъне
Думата се пише с а след ш (навършаване), тъй като произлиза от глагола от трето спрежение навършвам, където основната гласна е 'а'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връхъ
Произлиза от глагола 'навършвам', който е производен на корена 'връх' (край, кулминация). В старобългарския език се развива връзката между 'връх' и 'свършвам' (приключвам). Наставката '-ане' оформя отглаголно съществително име, означаващо процес.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навършване на пълнолетие
- навършване на години
- по случай навършването
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
