наглава
[nɐˈɡɫavɐ]
наглава значение:
Какво е наглава? Напълно, окончателно, докрай (най-често се използва в контекста на поражение или победа).
1. (военно дело (остаряло)) Напълно, окончателно, докрай (най-често се използва в контекста на поражение или победа).
- Ударение
- нагла̀ва
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-гла-ва
Примери за използване на наглава
(военно дело (остаряло))
- Вражеската армия беше разбита наглава.
- Те бяха поразени наглава в този спор.
Синоними на наглава
Антоними на наглава
Как се пише наглава
Грешни изписвания: на глава (когато е в смисъл на 'окончателно'), нъглава, наглъва
Когато думата е наречие със значение „окончателно“ или „напълно“ (напр. разбиха ги наглава), се пише слято. Когато е съчетание от предлог и съществително (напр. сложи шапка на глава), се пише разделно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Срастване на предлога 'на' и съществителното 'глава' в наречие. Формирано на принципа на адвербиализация на предложни съчетания.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбивам наглава
- поразявам наглава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
