нагледник
[naˈɡlɛdnik]
нагледник значение:
Какво е нагледник? Предмет, табло или пособие, което служи за нагледен пример; визуално помагало.
1. (образование (рядко)) Предмет, табло или пособие, което служи за нагледен пример; визуално помагало.
2. (остаряло) Човек, който наблюдава нещо; наблюдател.
- Ударение
- наглѐдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-глед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нагледници
Примери за използване на нагледник
(образование (рядко))
- Учителят извади стар нагледник, за да обясни структурата на атома.
(остаряло)
- Той стоеше отстрани като мълчалив нагледник на случващото се.
Синоними на нагледник
Антоними на нагледник
Как се пише нагледник
Грешни изписвания: нагледнък, нъгледник, нагледнйк
Образувана с представка на- и корен глед. Да не се бърка с 'наглец' (нахален човек).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наглед + -ник
Производна дума от корена 'глед' (гледам, поглед) с представка 'на-' и наставка '-ник'. Свързана е с понятието за нагледност (нещо, което е пред очите). Думата е остаряла или се среща в специфични диалектни/технически контексти.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
